В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат
сбъркани, без ред.

Виждам детство подранило
майчица добра,
бащиното лице мило
галеща ръка.

Виждам дворчето с цветята
старата асма,
лудите игри с децата
с плач и веселба.

О, години, тъй далечни
безгрижни, добри,
що остнахте вий вечни
скъпи спомени?