Когато вали кален дъжд,
реката е пръст.
А пръстта е река.
Няма сърни, птици, хора.
И черният глад на крокодила
изплува от катранените наноси
върху пепелта на брега.
Предъвква в безмълвие мършата
от нечий чужд, шумен лов.
И се прибира с въздишка
в съскащия казан на реката.
Само това е мигът,
в който черното на крокодила
цапа с бели следи сушата.
Мигът, който остава невидим
за човека, сърните и птиците.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me