Когато вали кален дъжд,

реката е пръст.

А пръстта е река.

Няма сърни, птици, хора.

И черният глад на крокодила

изплува от катранените наноси

върху пепелта на брега.

Предъвква в безмълвие мършата

от нечий чужд, шумен лов.

И се прибира с въздишка

в съскащия казан на реката.

Само това е мигът,

в който черното на крокодила

цапа с бели следи сушата.

Мигът, който остава невидим

за човека, сърните и птиците.