От мама знам, че двете с нея

разхождали сме се така –

тя – млада майка – слънчев изгрев,

а бебето в количката съм аз.

В градинката на „Майчин дом”, на пейка

обичал да седи замислен  Майстора,

огрян от есенната светлина.

Но, щом ни видел двете с нея –

с усмивка махвал ни с ръка.

Години много изтърколиха се,

и отдавна мама е във ангелски одежди...

Приказката, с четка сътворена

от картините на Майстора

към моето пораснало дете поглежда...