Животът е сякаш търкулната топка...
стремглаво лети в своя път устремен,
не спира пред нищо и слага ни клопки,
тъй все се прескачаме ден подир ден!
Приличащ на вятър, нестихващ, лудува,
не спазва закони и ред... правила...
по пътища все по-стремглави пътува,
широко разперил неуморни крила!
Лети - вихрогон със железни копита,
препуска стихия - живот в мойте дни,
събития се нижат, дори и не питат...
Животе, почакай ме... Моля те спри!
Но той като хуна в очите ми духна,
частици безброй натрошени мечти...
усмихна се палаво и ето, пак хукна,
а ти ако можеш... иди го хвани...
Животе, животе... живот многолицев,
дарен ни, от Бог, да градим красота,
мен ли намери да вземеш на прицел,
жената със счупени от летене крила!