Топъл следобед...

Стара асма...

Златни гроздове...

Зрее тъга...

И... не знам, как се случи...

Май... и той не разбра...

Една люлка с нас, двама,

изведнъж полетя...

В мълчаливо очакване стои Есента,

между нас да поседне, моли и тя,

но ú казвам:

- Почакай... с тези сухи листа!

Днес ще се люшнем със Пролетта!

Топъл следобед...

Стара асма...