Защо не може малко чудо с мен да стане
да се вдигне покрай мен вълшебен прах?
Защо не може чуден дух пред мене да застане,
да ме върне в детството ми чудно, ах?

Защо не може пак по прашните пътеки
да тичаме с протрити вечно колена,
да бъдем малки от сега - во веки
да гледам с шарен поглед на света?

Да бъдем малки калпазани със тояги,
да пляскаме в реката с весел вик,
да гоним кучета, кози и крави
и да бягаме от някой страшен бик!

Защо не мога в първи клас сега да тръгна
с раница голяма и топла кифла във ръце?
Пред дъската аз сега със гордост ще застана
с развълнувано от радост - мъничко сърце!

8 октомври 2011г.