ЗАЩО ПРИРОДО...

Навъсено е днес небето,
не блесва нийде светлина.
Посърнало е пак сърцето,
надежда няма ни една.

За дом копнея и съпруг,
съчувствие и топлота.
но всеки ден е като друг
и все живея в самота.

Защо, природо, си разплакана?
Защо, сърце, и ти тъжиш?
Надеждата ли недочакана
очакваш още да спасиш?