Полудях ли вече мътните ме взели

за какво по дяволите с теб говоря,

та ти измислена си даже нереална.

От къде в главата ми се взе?

Де да имах две глави, да те премахна,

ала от нейде и в душата ми се взе.

Да дишам как, когато теб те няма?

Нали сърцето ми ще пръсне се на две.

Полудявам май - та ти, дори не си и сянка,

не си във вятъра, в дъжда, не си наоколо.

Просто не би могла да си в това,

но ето че откривам те навсякъде.

Калин Вълов