И тази нощ сънувах, че съм с теб,
но някак от различни светове,
и бродехме из пуста, непозната степ,
възседнали своите коне.
Препусках аз на белия си кон,
тъй кротък, тъжен и смирен,
а ти на черния си кон,
тъй черен, бърз и разярен.
Препускаше, а аз не можех да те стигна.
Все тичах, тичах ли след теб.
Страхувах се, че може да загина
с безчувствено сърце, сърце от лед.
Ти тичаше към слънцето със шлем,
лицето ти бе мрачно и потайно,
аз - хваната във слънчевия плен,
се лутах все така безкрайно.
И тази нощ сънувах, че съм с теб...
прегърнала те бях щастлива,
и бродехме из безкрайната степ
на зебра черно бяла и красива.