Tи отново за себе си ми напомни
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима.

И пак тогава бе гореща вечерта, 
и пак така разсеяно се межделеех...
Тогава още на мисли ме обрече,
тогава за буря пламенна копнеех.

И уж я имах! Ала както казах - \"Уж!\". 
Защото само в надеждите ми е живяла.
Бях затворена като ходило в ботуш
и сякаш зимен сън в лятото заспала.

И ти бе моята замечтана песен 
като океански остров неразкрит.
И като остров страховит след есен
остави ме на хладно да се скитам...

И се скитах сред недохранените пламъци, 
по малко гаснещи в безмилостна диета,
затворени в студени замъци,
не видели слънцето в небето.

И сега отново за себе си напомняш, 
за теб, за онази нощ и след нея...
Напомняш... А ти дали помниш
как се разминахме тогава...