Едно таквоз мий пуниделно.

На работа не ми се оди хич биля.

Едно мий размечтану, че разнежну,

дъл дан`съ изпружа на росната трива?!

Ши гледам у нибету безпределну,

па шсъ наместя после по-така,

на лакът шъ пулегна най-лижерно

па белким спъна Мунча със крака.

Пък той да земи и съ сбутурляса

връз мене някак тъй... като айляк.

В очите ми да цъфнат тимижужки,

па да огазим този триволяк...

Ма, Злато, кво сеги съ размичтала!

Съ фащаш у митлата пак!

Че що момци те чакат на мигданя,

един от друг пО-гьонсурат.

Кът реклъ си та Мунча, мчи пъ Мунча!

Ква й таз твойтъ бляскъвъ либоф!

Сеги ръце си кат наплюнча,

ши изкъртъ сичкия къртоф!