Заспива реката
от шепота на залеза.
Изпъстря я с отблясъци,
цветни и магически.
Самотници смирени са,
търсещи мечтатели,
красиви и необикновени,
все тъй добри приятели.
И с теб сме същите –
лутащи се две души,
очакващи и тръпнещи,
изпълнени с любов, мечти…
Вървим по две пътеки криволичещи,
приветстваме се нощ и ден.
Като залеза и реката се пресичаме.
Всеки в своя път самотно устремен.