Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява-
Земята го привлича в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява.

Притихват облаците зачервени,
с пожар без дим запалили небето.
Прибират се и хора уморени
от работата тежка на полето.

Не чуй се птича песен в дървесата
и вятърът в гората се укрива.
Със морав плащ покрива се земята,
голямо, мало в сладък сън заспива.

Звездичките се търсят в тъмнината,
по свода пръснати като парички.
Дочувам песничка една позната:
\"Заспи, детенце, затвори очички!\"

Изгрява месечинка пълнолика,
усмихнато ни гледа, закачливо
и в царството на приказки ни вика!
О, чудна нощ, вълшебна и красива!