Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти назад се връщаш, уморен,
в шепите ти греят зрели дюли.

В погледа ти с есен натежал
смрадликова клонка се разпали –
лумна октомврийският воал.
С дъжд и вятър да гася? Едва ли...

С ритъм нестинарски си пиян,
стъпя ли след теб, ще ме опари.
Бяло ще е утрото ни, знам –
в пепел от изстинали пожари.