По мокрия асфалт
като броеница
бавно нижат се коли.
Ту повява вятър,
ту проливен дъжд вали
и шума поглъща  тишината.
Далече мислите отлитат
във времето назад:
как хубавото лято
неусетно отлетя
и сега отново
като  раничка, преметната през рамо
понасям моята мечта
  във времето  напред.
Без слънце, самотно, изоставено
и без да бъде мое
лятото заплака с ледени сълзи,
а с топлия си дъх
земята превръща ги ... в мъгли.

13 окт.2011