Листите по двора нямат брой и чет,

моя съ облещил и реди куплет.

А, бе, бързо фащай пудпрян’та метла,

да ни заиграе по твойта глава.

Мъка е голяма, да жувейш с поет...

Не, ще скачам сигур комшийския плет.

Цял ден мож’ да зяпа пу идно дърво,

пък после да пише кат’ мене било.

Есента вършее листите наред.

Ей, сига ши брулне и ситен дъждец.

Как ши съ под’лъзна пу мокри листааа!

Ай,  ръка през кръста...

                         Комшу, добре ч’мъ фана!