Дълго зрее мъжката сълза

после със куршумен глас убива,

а сърце сковано от леда

в огнени пожари се разбива.

Тежко пада мъжката сълза

върху росните ми клепки в мрака.

Камък е от гордата скала,

гост от никъде и никого нечакан.

Дълго зрее мъжката сълза

и пресяда в гърло като залък,

Ех, живот, между реалност и мечта,

в менгеме ....

                от ден - на ден по-жалък...