Така!...

По тезата - 

въобще  не е вярно!

И не Поезията ме разплаква...

На Пирамидите – ни фараоните,

и даже – нито примадоните...

Че ако беше тъй – дааа!...

Луднал бих отдавна...

А аз съм си съвсем нормален...

Нали.

Та само, се посмях...

Ама се смях!...

Доде се попиках!

И чак, едва, и непосрах!

От толкоз ми ти смях...

Но пак, от всичкото не следва,

че идело, мий, да заплача...

Ни от Поезията!...

Ни от „поетите”...

Дори да се оплача...

Не всякога...

Ако не парадира глупостта...

Ала оттуй, във тезата не следва,

че  ако луд съм,

плаче ли ми се,

и като луд,

че щял съм, бил съм, да се смея...

Ни, зарад поетична, някаква си там протеза...

Ни даже, зарад тази,

сама по себе си,

не моя теза...

...

 

Виж,

след Египетската

епопея...

И одисеята, строежна,

вън от нея...

Може!...

О, как се смях!

О, Боже!

 

Кептън, бе!

Бива ли, чак толкоз!

Срина и пирамидите,

Кептън!!!