Писна ми тая любов виртуална -

нежна, красива и всеотдайна…

пълна с големи вълшебни мечти,

но кара душата ми веч да крещи.

Писна ми на снимки да те гледам,

да те прегръщам на екрана,

да те целувам театрално,

аз те искам, искам те реално.

Желая истински да те прегърна

да впия поглед в твоето лице,

да те погаля нежно със ръце,

и да усетя повика на твоето сърце.

Нима и ти не искаш същото?

Или изпитваш страх...

че любовта ни виртуална

навън ще се превърне в прах.