Зелена котка е душата ми. Ръмжи
и със дързост раздира завесите.
Днес реших да те слушам. Кажи
как се чувстваш след многото есени?
Как в нощта не намираш покой,
бродиш в танца ми, в мойте присъствия. 
Как очите ти раждат порой
но не никнат цветя, само кръстове.
Зелена котка е душата ми. Не спи.
А се буди във девет живота.
Зад завесите тъмното скри
най-горещите, огнени спомени.