ЕСЕННИ ВЪЗДИШКИ
Окапващи листа –
златисто оранжеви въздишки.
Крилати пътници
с багаж от песни
поемат към далечното небе на юг.
И тежки облачни валма затулят
на слънцето лицето бледо.
Земята се превръща в дом
с отворени врати
за идващите
със зимата тревоги.
Дори синигерът захвърли
недоизпята песента си,
щурците плачат над
строшените цигулки;
дърварят бърза
колата си с дърва
добре да натовари,
преди да го застигнат сенките студени.
Валма от облаци се движат,
понесли зимните предчувствия.