А искам да избягам, но не мога

ти хванал си с по-здраво от въже

сърцето ми, окаяно, ранено

пред погледа на чуждите мъже.

Ти идваш и събираш цветовете

на моята усмивка, и така

донасяш пламък - болка на сърцето,

небрежни пак са твоите слова.

Но бавно неусетно ме погубваш

в страст, родена с капки от вина.

въжето бавно дърпа ме към тебе,

а въжето всъщност - това е любовта.