Загледах се в жена красива, непозната,
а тя усмихната, с глава ми кимна за здравей,
усмивката й ми се стори мъничко позната,
коя ли беше тази мацка... брей!

А тя с поглед в мене вперен,
и с мъж държащ я под ръка,
подмина ме, но вече бях уверен,
че отнякъде познавам таз жена.

Коя ли беше? Ах, как замислих се сериозно!
В главата си прехвърлях женски имена.
Защо ми беше толкоз мистериозно,
защо за нея не изплува спомена?

Дали съм имал, с нея мимолетна връзка,
някъде назад в годините?
А когато станала е лошата развръзка,
от душата съм изтрил, на спомена картините.

Дори така да е било, не ми е важно,
на улицата чудех се, а времето така е влажно!
Дъждът вали, намокри ми главата,
от утре май ще легна болен, заради тази непозната.