„Листопад“

по Решат Нури Гюнтекин

Болезнено реална -

в плен на онзи миг.

Сълзи несподелени...

глухо шепнат стих.

Изгубена и дръзка,

и смела, но сама,

вихрушка разпилява

  спомен от мечта.

Болка днес докосва

всички сетива.

В пламъка догарят

отломки от нощта.

Бягството е изход

само от света,

но къде ли ще се скриеш

от своята съдба?

Болезнено греховна

е вече любовта.

Завист и обида

вледеняват в миг кръвта.

 В къща без усмивки

няма и искрица.

А болката пулсира

в удар от плесница.

Щастие ли просиш

в празните надежди,

 или пак ще се преструваш,

кротко сключил вежди?

 Мечтата ти погреба

всеки миг от вечността,

но присъда от решетки

заключи днес страстта!

17.02.2010 година.

Шумен