Малък сгушен параклис, а край него липи.
Тиха, тясна пътека, а по нея върви
млада, стройна кралица с много тъжни очи.
Влиза тя, коленичи и молитви мълви.
В тишината се чува силен рев на море,
тя отронва въздишка и протяга ръце.
\"Богородице майко, моля, бурята спри!\"
Аз очаквам бял кораб с моя приказен принц.
Но морето отвръща с нови бурни вълни.
И удавят се в него и любов, и мечти.
А пък облаци тъмни със зловещи крила
всичко светло поглъщат и обвиват в мъгла.
В тъмнината остават: малка восъчна свещ
със догарящ тих пламък и две бели ръце.
От иконата сякаш се отронват сълзи...
тъй погребват се с болка две нещастни съдби.