Изгори ме със обич, със ласка,

със любовта, която не ще да изгасне.

Със нежност мъката нека стопим,

на криле от мечти с теб полетим.

Бъди със мен и всичките звезди

ще слязат бързо в моите очи

и блеснала от щастие тогава

ще бъда като пареща жарава.

Подай ръка и пулсът ми смирено

със твоя ще забие ускорено

и погледа  ми с твоя ще се слее.

За нас щурчето песен ще запее.

Да тръгваме! На антилопа

ще бъда сестра бърза, ваклоока.

И като вятъра косите ти ще рошна...

Но като счупената чаша снощи

ще искам да съм точно аз, не друга,

не твоя спомен, ни мечта изгубена.

И във този свят тъжен, студен

да си винаги с мене, ти в слънце роден.

1986г.