Сърцето ти,
потърсило покоя
на сънуван от мен,
отлетял вече сън,
се втурна дръзко
към моя
трепетен копнеж,
със смях и звън
Но аз от тебе
съм така далече...
И макар в душата ми
да прокънтя
надеждата твоя,
късно, късно е вече,
пробудих се,
отмина съня...
Очите ти тъжни
учудено замряха,
не виждаха,
закъснелите ти очи...
И само аз узнах
колко горчаха -
преминаха у мене
твоите сълзи...
aza_9