Дишаш днес и виждаш в мен

всеки спомен на сърцето.

С копнеж по теб, от стар рефрен

усмивка грейва на лицето.

Боиш се знам, от онзи край,

след който всичко ще приключи.

Синоним на болка от шамар,

мечтата може в миг да счупи.

Но тя е толкова красива,

като лъч блести в нощта.

А на небето му отива

тази мъничка звезда.

Тя родена е с таланти

и иска пак да заблести.

Дори когато й се плаче

усмивки скриват сто сълзи.

Неон в косите й проблясва,

като от истински звезди,

а с топъл бриз денят угасва,

с перото лъч да сътвори.

Но ражда образи и случки

в плен на зрелищна съдба.

Как животът ще отключи

миг на сбъдване в света?

Без „краят“ пак „света“ да смачка-

света на приказни мечти,

А звездата с всяка крачка,

в бездната да полети?

28 януари 2010 година

Шумен