Завистливият  Котарак,

пак е  пострада. Ето как:

Дядо е добър  стопанин

кучето  си щедро храни.

И Котака не забравя,

и за него дял оставя.

Но Кот е много завистлив

с характер лош и докачлив.

Днеска пак  е недоволен

и от завист чак е болен.

За Гергьовския курбан

вчера бе овен заклан.

Никой  там не бе забравен,

къс за всеки бе оставен.

Имаше и за Котака

мръвка сочна, а и яка.

Но за Шаро по-големи

мръвки бяха заделени.

- Той е нашата охрана.

Безучастен не остана

вълкът когато налетя

на агне в нашите стада.

Той е постоянен, верен

и без страх сред мрака черен

будува нощем, малко спи

и над съня ни Шаро бди!

А котакът ядно съска:

- А на мен, като на гъска,

жалките останки дава!

Нито почит, нито слава!

При това, парчето жалко,

с кокал е и много малко.

Сърдит съм му! Не му го ща!

Ще го захвърля аз в калта!

- Тъй ли, сърдиш ми се, значи?

Ами, помниш ли, юначе,

как Мишокът сладко лапа

под носа ти мойта капа?

Ти, докато сладко спеше,

той брашното ни крадеше.

Аз простих ли ти тогава?

Пък и жаден бил за слава!

Да ти простя не съм бил прав.

Затуй, за лошият ти нрав,

днес ще те накажа строго.

И троха за теб е много!

Сърдиш се? Я дай парчето!

Ще го хвърля на прасето.

                            Не стига, че си мързелив,

но и нахален, и ревнив!

Така сърдитият Котак

наказан бе и гладен пак.

 

 

Много жалък ми се струва,

който глупаво ревнува.

Той самичък се обижда,

щом на другите завижда.

И кой ще го обича с нрав

подъл, остър и дребнав?