Тъгата по Родината ме мъчи,

Носталгията бавно ме руши.

И сълзите напират в очите,

И  болка във сърцето ме гнети.

 

Душата страда раздвоена всеки миг.

Потънала в ямата на нищета.

Дори не стигат сили за последен вик.

Обгърнато е всичко в самота.

 

Въпросите напират и не дават мира

Къде сгрешихме, кой ще ни прости?

Но отговорът никога не идва,

Открий ме казва, и ме разбери!

 

Съдбата никога не трябва да виним,

И сигурно, случайно няма за човека.

Но можем всичкото да променим,

С волята и мисълта за новата пътека.

 

Защо напуснахме рождената земя?

И гръб обърнахме на родната стреха.

Там, където се родиха нашите деца,

И майки святи ни дариха на света.

 

Защо избрахме пътища незнайни?

Пред чужди двери чело да склоним,

И да понасяме невежеството обичайно

А унижението, как да изтърпим?

 

Удобното и лесното приехме бързо.

Със натежали и затворени очи.

Но то така и не успя да грабне,

Изцяло наранените души.

 

Илюзията на този свят, като един  мираж,

Примами ни на кораба луксозен и блестящ.

Но всичко се превръща в амбалаж.

Все някога, ще сме ненужен и изхвърлен екипаж.

 

И птиците летят далече по света

Но винаги намират път към родните гнезда

Така са всички живи същества,

Жадуващи, милеещи за своята земя.

 

И има път назад към родните поля,

Към тайната, великата осанка на Балкана

Към чистите планински езера,

Към райските цветя, в градината на мама.

 

Където полъх от вековната гора.

Ти шепне древни тайни и слова.

Където изгревът е чист като сълза.

И птичи песни пълнят твоята душа.

 

Там, където зърнал си земната светлина,

И мама над люлката тихо песен  е пяла

Където щурци и пригласяха във ноща

И в сърцето, Любов и добро е посяла.

 

България е Дух, Живот и Пламък!

Такава е за цялата Земя.

И ще ни събере отново, и без данък

Във бащината стряха, у Дома.

 

И няма грях да ни тежи в сърцата

И ще изпълни щастие и нашите души

И за доброто на децата

Отново в лоното си ще ни приюти.

 

И знам България ще Бъде!

Тя има мисия на таз Земя

И не е късно пак да я прегърнем

Изстрадалите, нейните чеда.

 

Върнете се по родните места!

И този, който вярва ще го бъде!

Заради вечната, небесната мечта,

Да разберем кои сме и защо на таз земя.

 

Върнете се по родните места!

Такава е повелята на древния ни род.

Небето знае порива на вашата душа,

За да сме вечен, цял един народ.

 

 

МариКуза,

28 март, 2007г