Нямам време за твойте игри,
че денят ми тиктака към залез.
До червено надеждата в  мен сгорещи,
а сега ме поливаш с омраза.

Нямам време! Не чакай „Постой!“
да ти викна в гърба приглушено...
Беше ясно - логичен развой.
Пък сълзите ми, Дявол да вземе!

Нямам време! Не искай от мен
да те търся в объркани чувства,
светлина да ти бъда в тунела студен...
Не, не мога! Вече ми писна!