uFeel.me
На морското дъно
Автор: usmivka6,  22 октомври 2011 г. в 00:33 ч.
прочити: 219
 

Глътка въздух след дълго бездихание,

и... потъвам във поток от течен свят,

приплъзване, прилепващо мълчание,

потънали звезди... жадуван бяг.

 

… далече съм от  писъците, от тълпите

от стържещия поглед на отминалия,

от мъртвото със бял саван покрито,

далече съм от давания, взимания,

 

 от клетви родови и от проклятия,

от празни думи и среднощни вричания.

Светът  е в моите обятия,

 а аз съм и обичаната и обичащия

 

Началото съм, а след миг съм края,

усмивка слънчева по лунната пътека тичаща

 върху вълните отмаряща в омая

ту бликаща и ту приспивно стичаща

  

 въздишките ми във мехурчета заключени,

като мушици примамени от светлината,

във черни водорасли се превърнаха косите ми,

а вопъл в раковина - моят пулс остатък.

  6.08.2011

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me