\"...навярно вече си разбрал Итаките що значат.\"
Константинос Кавафис

Поете, плаваш мълчешком
към своя пристан,
където глътка златен ром
ще те пречисти.

Живецът тихо се руши –
съдба несретна,
но ти не спирай, а пиши
със думи сетни.

Спомни си детството – пчела,
жужаща сладко
със трепкащите си крила
във лято кратко,

и оня вятър пъстроок,
брезата бяла,
луната, първия чертог -
любов, раздяла.

Знай, Посейдон е стар бедняк,
Циклопът - шемет -
да ти попречат няма как,
назад поемай,

дори да нямаш думи, с дъх
прокарвай в мрака
маршрутите към своя дух.
Итака чака.