„Той... ли е всичко, което ми липсва?!”
Но си тръгна,
решен да поправи...
онова, което нямаше как
да изтрие... Беше непоправимо.
Върви.
Течението така го повлече,
че не знае къде е...
Захвърлил друга маска в лицето й,
злобно. Да пробва.
(А предателството е ножа.)
Защото така и не разбра,
че му липсва онова мъничко парченце
изгубена... обич. Вярваше,
че така ще заличи
всички свои дири в живота й.
Вярваше в химерите на своите
сънища. Бе решен.
Да плати.
Твърде висока цена. Предрешен –
в съвършено съдрани одежди.
Ала нямаше свои идеи.
И следваше тихомълком
онзи пагубен мрак
в душата си.
Беше просто... инат.
И не питаше кой е
в цялата въртележка...
Той или Тя?!
Нарцис или куп повехнали рози,
които й струваха
цяло състояние... обич...
Непоправим – в собствените си ходове
надолу, и встрани. Назад.
Заради... Просто така бе решил.
Когато ей така си тръгна,
не казвайки нищо,
с което да оневини собственото си Аз...
И не разбра кое е по-болезнено –
болката или...
начина да чуе нейното „Обичам те”.
И не вникваше във въпросите – бяха противопоказни.
Двуполюсно или... разнопосочни.
Неразбираеми – с проста душа...
Невидими дори за окото,
но възмутимо точни и... осезаеми.
Различими – от нейната бегла...
женска чувствителност.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me