Аз ще се върна, когато не чакаш,
когато не мислиш, когато заспиш.
Ще те прегърна и няма да чакам
да се усетиш и да замълчиш.

Ще съм реална, ще те целувам.
Ще те докосвам с онези ръце,
които те парят и водят до лудост,
които те галят като малко дете.

Ще те залея със сълзи и ласки,
те са отдавна във мойто сърце.
Трупани с обич, ласки от радост
и сълзи от болка са те...

Когато си спомниш - от болка сънуваш,
вината пронизала твойто лице,
ръце не протягай и там не целувай,
където сгрешил си и бил си лъжец.

Любов, да се справиш със гузната съвест -
не можеш!
Лъжи там не трябват, а трябват сълзи
да се изкъпеш във своята горест
и повече нищо от мен не търси!

Недей да ме чакаш, Недей да заспиваш.
Недей да сънуваш онези ръце,
които те парят и водят до лудост,
които ограби и после не взе.