На живота свой - всички редове ще посветя...

А има ли правата някой да ме съди...

Запътил съм се към реката бурна на страстта - красива,

Оплел мъглите в плащ - в тъмнината черна тръгнал да я видя

Яростната буря да зова, аз за да отмие тя кръвта горчива!!!

-

Бури, мълнии, ветрове и урагани

От кървави потоци, сърцето нека да стопят

Жарки чувства от жарава страстна изтъкани

Една душа пронизващи - да я оковат...

Свирепи мисли, раздиращи сърцето,

Това ли е тъй чаканата и мечтана топлина?!

Във спомените, някой я нарече нежно,

Една душа сравни до болка с любовта.

Но ах, как бързо тези чувства ме връхлитат...

А аз, навярно и не искам никой да ги спре!!!

И ето пак гърми се - бурята потича...

Накарай ветровете, устремени към сърцето да застинат, да заспят...

Едва докоснало се до стихията красива, никога да не успеят да го угасят,  

Жаравата от жарки чувства до сърцето,  тя нивга да не спира да тече!!!

Но аз дочаках бурните огньове вечни, които разгоряха моето сърце...

А знаех аз, че чувствата са нежни, но уви не знаех, че тръните бодът...