Луната надникна иззад облак лениво, непокорният вятър свещиците звездни изгаси, жълтите листа от клоните обрули, духна поривисто, вихрено към небето ги изви и в тъмнината потъна след тях. Оголели, дърветата останаха сами.
А ти си с мен… с гласа си ме люлееш, очите ти ме обгръщат с топлота докато ме повериш на съня и той ме върне отновопри теб…