ЕСЕН 10
1.
В дърветата букет от цветове –
по слънчевите клони се изсипва
небесна благодат
за радост на очите и сърцето.
На цветовете празникът блестящ
навътре в моя свят прозвънва,
изплетен цял от светлина.
Букет от цветове с които
усмивката на небесата слиза
при мене на земята.
2.
Красива моя есен, лъчезарна,
на вдъхновението ми си извор бистър ти –
от пъстрите ти цветове изтичат цветовете
на моята възторжена душа.
3.
Когато есента изстине,
Всемирът цял се свива –
в безцветието си светът потъва,
разпада се хармонията на природата.
Дъждецът-гост за дълго застоява
и блъска вятърът в прозорците
на стаите към топлината.
Когато есента изстине,
нещата своите места разместват.
Сред тях и ние търсим новото си място…