Любовни стихове,не съм ти посвещавал!...Защо ли?!...И до днес, не знам…А трябваше! А трябваше, още в магията на толкоз лудото ни всеотдаване… А трябваше...Додето лудо аз те съзерцавах!…Всред шепота на лавата,в кръвта неясен… И в тишината бяла,дето покрай нас и в нас минаваше…Ведно, със твоето оставане…В сърцето ми...И в мислите...И в тишината...Цяла, завещана им от твоите неказани послания…В среднощното...В подлунното унасяне… Любовни стихове не съм ти посвещавал!…Не се опитвах...И защо?!... Не знам!А идваха… Все идваха... Нечакано...Нечакано - съня ми осеняваха!…Ала така и пак така нечакано, си тръгваха!…И те!…И ти, си тръгвахте, нечакано!...И неочаквано, от там! Любовни стихове не съм ти посвещавал!…А да опитам ли, сега?!...Не знам!...