Изминатия път не стига &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; настоящето да утеши! &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И с цвят и разум ароматен &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; нестихващият глад &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; на днес да засити! &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Отминалите блазни и копнежи, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp; превърнати в настояще, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp; гъделичкат моята суета. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp; Трябва ли това да бъде &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; бариера пред краката ми &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; или поредното препятствие &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; по пътя ми широк, но пуст?! Едва родена и вече я обличаме, променяме и моделираме...! А, тя е гола, искрена и истинска! Тази мисъл... Тази мисъл!&nbsp;