Дали защото съм родена под знака на младата
лятна луна, аз винаги съм обичала да се сгуша в
топлата прегръдка на нощта, да се загледам в
звездите и да слушам тайнственият им шепот.
Сън наяве ли сънувам или звездите ми разказват
нещо,което само аз чувам?
Често разпервам криле и политам към тях да им разказвам
цветните си сънища, а те ме слушат и се усмихват...

Но изведнъж, "на попрището жизнено в средата",
животът грубо ме разтърси. Някой ми открадна
радостните усмивки, песните и цветните сънища!
Озовах се в безкраен черно- бял, тъжен ден.
Изгубих себе си!

Прозата на деня побърза да ми наложи нови правила,
а крясъкът на тишината в изтръпналата ми душа
ме държеше безсънна...
Изгубила своите цветни сънища и мечти,
които ме правеха щастлива, аз отчаяно
се лутах без път и посока.

Потърсих отново нощта. Самотата и Тишината
станаха задълго моите най- близки приятели.
Самотата ме предпазваше от Разочарованието,
Неразбирането и Огорчението.
Нощната тишина ме обгръщаше със своя воал
и скриваше от очите ми пошлостта , глупостта и грубостта на деня.

Мина доста време и крилете ми постепенно заздравяха.
Започнах да правя плахи опити да полетя отново.
Събирах разпилените остатъци от себе си -
парченца от разбитата ми същност и ги слепвах
с Надежда.

Помъдряла от болката и страданието, душата ми започна
да забелязва блещукащите цветни камъчета
на най- обикновените
човешки радости и скърби, топлите капчици кехлибар
от сълзите на хората около мен и пърхащите
пеперуди натехния смях.
С радостен трепет в сърцето, реших да ги записвам
и споделям със звездите.

Моя свят отново оживя!
Стана пак многоцветен и аз се събудих за нов живот.
Освободена от оковите на страданието и самосъжалението,
се устремих към тях- красиви и неповторими.

Вече не се чувствам тъжна и безкрила, прикована
сама на самотната си скала в тъжна безнадеждност.
Чувствам се нужна и полезна като звездите,
на които отново се радвам отблизо.
А и те вече ми дават знак, че ме забелязват,
открили моята топлина исветлина.

Отново се върнаха при мен Вярата и Надеждата,
а Любовта към хората, трайно се настани в сърцето ми
станало отново голямо и ответно.

Сега е нощ...
Аз пак съм в компанията на Самотата,
но тя вече не ми тежи,
защото е споделена с вас-моите новооткрити звезди!

Благодаря ви за онова, което ми разказвате
и за това, че ме чувате когато аз ви разказвам.
Сега съм пак сама, но вече не самотна, имам вас!


aza_9