Прелитнах с автобуса край града.
За мен остана непознат и тъмен.
Над него бе надвиснала беда.
Прибрах се у дома сама, по съмнало.
И морна се облегнах на вратата...
Но вътре в мен въпроси се изцъклиха.
Какво остана скрито във мъглата?
Защо усетих силно нотки пъклени?
Когато си престанал да си млад,
проглеждаш за копнежите изстинали!...
Един потаен, неизвестен град
със улиците, дето аз отминах!
Радостина Драгоева