Като жива вода,
като лъч светлина
течен огън в кръвта се разлива
и оставя следа -
цвят от пъстра дъга -
всеки миг, после бавно изстива.
Носи накит зелен
разцъфтелият ден
и отлита, без звук си отива,
а след него, смутен,
от секунда роден,
порив жив уморено заспива.
Пак изправя се горд
тоз магьосник живот
да напомни, че пътя е кратък
и законът жесток
без формалност и срок
скоро всички ще прати оттатък.