С коя си орис, днес, те имам,с коя ми жажда, в мен си, мила...В сегашна ли, пред прага зимен,която капчиците скрила,в дъха на есен, се,й запряла,вълшебствата си притаила,в предгръдно ляво, прималяла,и на кълбенце, цяла, свила,в деня, прозвъннал, чак до бяло,с магия в него, цял, попила…С предишна ли, далечно вяла,преброждаща ме,но без сила,в нощта, в съня, от живи рани,във който, жажди не заспиват.С деня ли, стоплен в твойте длани,в орисан миг, да не изстива.Със утрешна ли, сбъдна жажда,на ориста си, днес, те имам…В мен, жаждата, веднъж се ражда…Теб, с всяка глътка, мила, взимам!