Погледнах ужаса в очите,
изправих се пред болката гореща,
забиха се в сърцето яростно стрелите,
очаквах следваща зловеща среща.
Изгубих себе си, изгубих теб,
а нуждата да си до мен прелива.
Ридаех, страдах, превърна се животът в кубче лед,
а болката позната пак... и пак до мен се спира.
Сърцето ми е пристан за изгубената ти душа.
Луташ се безспирно, търсиш светлина.
Вярност и утеха в мен откриваш,
спираш се... и бягяш... грешен път избираш.
Аз чакам тоз момент на избавление,
когато никога не ще намериш моята врата.
Очаквам да завземеш чуждо вдъхновение,
името ми да зачеркнеш, да забравиш любовта.
Ще почне в този миг животът нов,
ще диря обич, рамо, на което да заспивам.
Ще спра да следвам твоя демоничен зов
и света си с драма да обливам.
Клопката, която ми постави, искам да затрия.
Мислите,които ми натрапваш, трябва да се изпарят.
Спомените парещи аз моля се да мога да прикрия
и тез любов и страст към теб... вовеки да заспят.