Харесват ми, когато са зелени,
когато се разлистват и цъфтят,
когато са облекли празнични премени,
от слънцето погалени са и трептят.

Хареса ми, когато срещнах
пред ствола стар да спира мъничко дете
и мама пита и поглежда -
Дървото има ли си сърчице?

От студ и пек не се вълнува,
не се бои това сърце.
За нашето добро дървото съществува -
Ела и прегърни го с две ръце!