В сън ли бях…

в милувка. В смях.

В есенна мъгла осъмнал вятър.

Пазя ли от чужд следа.

С дъх на топло, късно лято…

Залезът ли в мен довя

уморената си възраст.

Вечерна вълна и бряг

с младо вино да възкръсна.

Да ме залюлее в дъх

късно и омайно биле.

И безсмъртниче след дъжд

в шумата край мен да има.

В сън ли бях…или в съня

някой някого е имал.

А подземните звезди

са намерили Спасителя.

По една вечерна свещ

да запали в моето име.

До стена от стар градеж…

и изсъхнало мастило.

- - - - -

…И тръгнах след гнездото си

да търся птица –

дано намеря долу синева.

В крайпътни ириси живееха зениците.

От слепите минути на света.