Есен върви по планинското било
с пъстра палитра в ръката,
с радост посреща тя слънце ранило
с топла усмивка над долината.
Усмирен с аромата на зрелите дюли
в клоните вятърът кротко заспива.
От всеки овраг цветовете надничат –
духът ми ли с тях живописва
или дъгата небесна прелива
и на земята прави вълшебства?
Цвят подир цвят на вълнички се гонят –
звън подир звън в тишината,
с екот от глас на отлитнала птица
връх на върха се обажда.
И блестят цветовете, от слънце преливат –
пъстър живот в планината,
който на светли кристални вълнички
радост излива в душата.