Алкохол

 

На Ели от нашия курс

 

Очите ти отчаяно поглеждат

към сърцето, търсят образа размит.

Но той далеч остава, не отвежда

към мислите разумни и открити.

 

Думите ти смисъла изгубват,

в морето от прогонени слова,

Сама не виждаш жалката си същност,

пленена от невежа суета.

 

Гола си безумно неразбрана,

от околните потънали във смях,

присмиват се, че вече си пияна

и надмощие над теб са взели пак.

 

Това ли искаш, толкова е рано,

да обричаш своя път във тъмнина.

Боли те, знам от сторите ти рани,

на отхвърляне и болка в любовта.

 

Утехата я няма в алкохола,

безоблачно се луташ като в сън.

Нямат име чуждите пътеки,

с очи ти махат грешките отвън!

 

Смехът ти лъже колко си щастлива

боли ме, че избрала си нощта.

Алкохолът ще развърже и езика,

дълбоко ще се каеш след това.

 

Мислиш, че ще стопли в теб душата

и болката в мига ще победи,

но няма да запълни празнотата

и огъня във студ ще възкреси.

 

30.04.2008 г.