В твоето тихо пристанище
пак ще спирам –
вълна неуморна.
Твоят бряг – котва в сърцето ми,
след мимолетната обич...
Пак ще жегваш миражно устните.
Моите устни жадуваш.
Морска стихия в душата ми,
лятно горещо случване.
Мисли - кораб отплуват
в твоята морска стихия.
Утрото красиво е с теб,
а магия си –
как, как да те пусна?!
Ще приплъзна по теб
устни палещи,
дланите - бели платна опънали.
Ти си моето тихо пристанище,
аз съм котва – в душата ти.
Ти без мен няма как да отплуваш.
Няма как... аз от теб да си тръгна.